Допреди няколко години вероятно никой не е предполагал, че днес

 

Допреди няколко години евентуално никой не е предполагал, че през днешния ден тук ще се чува такава врява, че в единия ъгъл на манастира ще има люлки и пързалки за децата, в другия – птици: пауни, гълъби, кокошки, в третия – църковни камбани, че толкоз доста хора ще идват тук – и локални хора, и туристи. Въпреки голямата си историческа стойност, дълги години всичко тъне в съсипия. Стенописите се разлагат под влагата на течащите тавани. Църквата отваря порти за миряните рядко, още по-рядко духовник отслужва молитва. И все пак – манастирът оцелява.

 

След това идва интервал за възобновление. Днес манастирът работи всеки ден, вършат се сватби, кръщенета, разнообразни взаимни действия за децата дружно с читалището в село Искрец. Кипи живот, усеща се вяра.





 

Преди шест години архимандрит Януарий (Джангозов) става свещеник на манастира, чиято черква е издигната още през 10-11. век.  

„ Можем да разделим храма на две елементи “, споделя архимандрит Януарий, с който беседваме дни преди Възкресение. „ Първата част е по-старата. Правени са проучвания, че тази част, дружно с баптистериума, са от 10-11. век. Имаше надпис, който препращаше, че храмът и манастирският комплекс са издигнати през 1110 година “.





Първата част на храма

„ Едната част от храмовата декорация, от стенописта – тази в остарялата част на храма, е от 16-17. век. Притворът е изработен през 1845 година, през 19. век и е изписан с възрожденска стенна живопис, която е доста по-късна. Много скъпа е стенописта в остарялата част, от 16-17. век. Предполага се, че създателите са монаси, пристигнали от Света гора. Освен че храмът е монумент на културата с национално значение, тази стенна живопис го прави шедьовър на християнското и православно изкуство “, продължава историческият роман.





Втората част на храма

Искрецкият манастир „ Успение Богородично “ се намира на малко над 50 км от София, на 7 км от Своге. За да се стигне до него, се минава през бариерата на Специализирана белодробна болница „ Цар Фердинанд І “, с която са в съседство. 

„ Целият парцел на днешната болница е бил на манастира, имало е манастирски здания “, споделя архимандрит Януарий. „ Манастирът го е подарил, дал е парцела от 450 дка за изграждане на болничното заведение на цар Фердинанд. Това са исторически обстоятелства. Благодарение на това подаяние, царят, откакто прави изследване за климатичните условия, взема решение, че ще построи белодробна болница, която съществува от 1908 година. Болницата, която лекува тялото, и храмът, манастирът, който лекува душата , са в една симбиоза – както човек е организиран с тяло и душа “.



В последните шест години от рушаща се черква с течащи тавани, манастирът придобива напълно друг тип:

„ Слава Богу, че съумяхме да осъществяваме една стратегия към Фонд „ Земеделие “, с която направихме доста усъвършенствания на манастирския комплекс и в частност храма, баптистериума, фасадите, покривите. Цялата вътрешна част се реставрира. Тези фрески, за които приказваме, са напълно консервирани и реставрирани “.





Искрецкият манастир „ Успение Богородично “ има и проекти за още усъвършенствания :

„ Дай Боже, в бъдеще, с Божия помощ, ще създадем и реституция на баптистериума, тъй като той също е стенописан, само че е в спешен режим. Дълги години е бил безусловно зарязан, вътре е текла доста вода. Всъщност целият храм беше в подобен спешен режим. Слава Богу, че съхранихме тези скъпи фрески – има един фриск, който датира от 14. век. Слава Богу, оправихме фасадите, покривите, дворното пространство, стана доста прелестно място за посещаване “.



Според архимандрит Януарий най-важното в процеса на връщане на хората в манастира, е, че се трансформира в фактически сборище за размисъл и път към вярата и полезностите. 

„ Най-важното е, че това място стана разпознаваемо от хората. Когато пристигнах за първи път и попитах къде е Искрецкият манастир, никой не можеше да ми каже. Никой не знаеше за съществуването му – даже локалните. „ Тук няма манастир “. И питах: „ Как да няма? Аз съм назначен в този манастир„. В последна сметка се сещаха – споделяха „ църквата в Санаториума ” . В паметта на хората, изключително на по-младото потомство, манастир въобще не съществуваше “, споделя той.

„ Виждате децата, които тичат, играят. Това са деца, които са кръстени, получават Божията берекет. Хората вършат кръщенета тук, сватби. Това е най-положителното – че когато тези деца пораснат, даже и да не са църковни хора, те ще си спомнят и ще кажат на своите деца по какъв начин едно време са боядисвали яйца в двора на манастира, по какъв начин са им говорили за история, за религия. Духовното семе, което посяваме, жънем след известно време “. 



„ Църквата, като институция, като организъм от вярващи хора, не желае неприятното на хората. Тя търси по какъв начин да пробуди в индивида тези заспали позитивни качества, на които сме носители. По разнообразни аргументи в живота, човек от време на време се забърква с разнообразни неща. Тогава тези позитивни качества остават на назад във времето. Виждаме да вземем за пример експанзията в учебно заведение, споделяме „ децата са неприятни “. Не, те живеят в такова общество. Заобикалящата ни реалност е такава, че приказваме за войни, за убити деца, за кръв, за страшни неща. Всичко това оказва въздействие в душата на всеки един от нас. Ако човек има вяра, има опцията по-лесно да преодолее всички тези компликации, които съвремието ни предлага. Той се уповава на Бог и знае, че щом Бог го е позволил, това е за негово положително. Вярващият човек може да интерпретира всички неща, които се случват в всекидневието ни – даже отрицателни, негативни, да ги насочи в друга светлина – към спасението на човешката душа. Хората сме прекомерно времени. Важното е да извадим Божия дух, който носим в себе си, да го шлифоваме, да изкараме красивото и позитивно на напред във времето “, споделя още архимандрит Януарий.


Архимандрит Януарий

Говорим и за Възкресение. Архимандрит Януарий напомня същинската стойност на Великден – Христос, нашият Спасител, идва на света, с цел да сдобри света с Бога. А най-голямата наслада от Възкресението е общуването с Бога:

„ Говорим доста какъв брой хубав празник е Великден. Но преди да пристигна този хубав празник и актът на Възкресението, се минава през буйната седмица – седмицата на страданията на Господа Исус Христос. Христос, нашият Спасител, идва на света, с цел да сдобри света с Бога. Знаем историята за грехопадението на нашите прародители Адам и Ева и изгонването им от райското самодоволство. Бог, със Своята обич, им дава обещание, че ще изпрати Спасител на света. Този Спасител е Господ Исус Христос. И Той, без да има някаква виновност, понася виновността на цялото човечество. Осъден е, осквернен е, бичуван е – подложен е на неща, безчовечен за нашето усещане. Накрая е жертван на позорна гибел – кръстна. След тридневното стоене в гроба, виждаме Възкресението Му. Чрез Възкресението, Той дава на всеки един от нас, който имаме вяра в Него, вяра за живот, безропотен с Бога и вяра за безконечен живот.

 

Това е концепцията на Възкресението – че избавителната кръв на Голгота отмива греховете. Чрез Възкресението, Господ дава вяра на всички за Възкресение и за другарство по различен метод с Бога. Нека в действителност да усетим тази наслада от Възкресението – общуването с Бога. Това е най-великото нещо “.

 

Илияна Маринкова